... едно ..
... само едно ...
... още едно ...

В един определен момент се замислям за числата и смятам да ги потълкувам тук..
Да, първо да си кажа - грях ми е на душата, че занемарих блога. Ама така е, сесията не прощава никому. Нито разболяването после, но това е друга тема.. Мисълта ми беше за тази скромна, малка единичка. Първото положително число, делител на абсолютно всички числа във вселената (не че те не са безкраен брой о.О) Съществуват стотици тълкувания от видни и не чак толкова видни нумеролози, историци, врачки, мошеници, политици, телевизонни водещи и пр. Е, аз мисля да направя също един поглед върху него. Да видим какво е едно. Какво може да е едно и как това едно май се оказва две, три и повече..

~ В живота си човек има една любов. Ето върху това много мога да поразсъждавам. В живота на даден човек може да има една истинска любов, но в днешното време, подчинено на толкова много богове - това надали може да просъществува. Рядко може да се срещне някой, който с ръка на сърцето да каже "Обичал съм само един човек истински, и продължавам да го/я обичам, и ще го/я обичам до края на живота си". Говорим за любовната страна на обич, да стане ясно. Приятелската обич е друга тема за друг разговор. Може би в другите числа по-нататък..
~ Има само един начин да се справим с даден проблем. Не. Това твърдение съм готов да го отричам и да доказвам правотата си до последно. Лично съм провел серия експерименти, доказващи, че всяка задача (житейските такива, де ^^) има повече от едно решение и дори повече от един верен отговор. Трудно е за проумяване, но който го осъзнае - успява да шлифова характера си на много по-фин струг. Гъвкавостта е изключително добър приятел, особено в динамично време, като нашето.
~ Теолозите биха казали, че съществува Една Сила, и тя е Бог. И тук мога да поспоря. Волята също е сила, при това мисля, че по-предана. В един момент човек губи вяра във всичко и само волята му пак да я намери го спасява. Примери - ха, навсякъде около нас са. Само трябва да знаем къде да търсим. И как да ги видим (че и това си е сложно).
~ Някой ми беше подхвърлил идеята за "Един миг невнимание - цял живот страдание". Изключително вярно. Може и всичко да е поправимо, ала има неща, които оставят траен отпечатък върху характера, душата и спомените ни и афектират по-нататъшното ни съществуване. И тези неща не са с толкова физически, колкото психологически оттенък върху нас. Затова - по-внимателно. Три пъти мери, веднъж режи. Казали са го хората, мъдрите хора. Трябва да се учим от това. Припряността и импулсивността са ни тласкали неведнъж към беди.
~ Когато си с един човек (любовно пак) - си само с него. Де да беше така. Колкото и тъжно да звучи - хората до такава степен са потъпкали истинското значение на думите обич, взаимоуважение и честност, че дори се смята за "ретро" (о.О) да си имаш само един приятел/една приятелка. Съществуват редица случаи, които доказват, че от това нищо добро не излиза. Но продължаваме ли, продължаваме.
~ Страх ни е от нещата, които правим за първи път. Истината, цялата истина. Или поне 75% от нея. Който ми каже, че неизвестното не го плаши до някаква степен - е лъжец. Безочлив, при това. Дори нещата, които повдигат адреналина, пак до една степен са свързани със страх. Да не говорим за сексуалният първи път - тя се страхува да не я боли, той - да не се изложи.. Първи скок с бънджи - какво ли не минава през главата на овързаният като жертвено агне ;) Първо сядане зад волана - ... (това ми е на сърцето, не можше да не го споделя ^^)
~ "Идвам след 1 минутка". Замисляли ли сте се колко често го казваме, щом се налага да изчезнем. А колко често минутата е точно една? ;)

Примери има много. Тези по-горе са една ( :) ) нищожна част от онова, което можем да подредим с челно място в даден невидим списък. От нас остава да преценим приоритетите си и да направим така, че светът да е по-хубав. За мен, за теб .. за всички.

А какво остава след това - най-малко един хубав спомен. Ето това е най-важното ;)