... again ... and again ... and again ...
Един омагьосан кръговрат. Един безкраен цикъл.
Последните 7-8 месеца бяха съпроводени от провеждането на един неволеви социален експеримент, който се превърна в очевиден факт за мен, и искам да го споделя... (с блога, със себе си, с вас) - в 75% от ситуациите около нас може да се забележи т.нар. "Ехо" - повторение на подобна случка от преден ден / месец / цикъл. При все, че София е милионен град, на едни и същи обществени места често се виждат едни и същи хора. Пейките пред НДК, на моста на влюбените, дори на метростанция "К. Величков" засичам вече "познати" физиономии. Един ден, виждайки за n-ти път един човек, видима възраст около 60 години, да се опитва да се качва в трамвай 11 на гореспоменатата спирка, чак ме досмеша. Той пак носеше тази стара шапка, същата поизбеляла шуба. Помогнах му да се качи, понеже и трамваите не са пригодени за хора с каквито и да било трудности в движението, даже и място му отстъпих. Последва естествената благодарност, приятните пожелания за дълъг живот и здраве. И докато си седях така, до него, човекът ме заговори. Така и така имах 10 спирки, не си носех hands free-то, реших да си разнообразя тридесетте минути до спирка "Народно хоро". По едно време разговорът се завъртя около плановете и мечтите. (цитатът е по памет)
Напомняш ми на мен на моите години. Бях младо и здраво момче, мечтаещо за толкова много неща. Бях готов да променя света, едва ли не. Да го направя едно по-хубаво място. Исках всички хора да са щастливи и доволни, бях заобиколен от приятели. После, обаче, животът ме удари с пълна сила. Не успях да направя много от нещата, които бях планирал. Прекалено много променливи се появиха, прекалено много неща се объркаха. Не издържах. Поддадох се на някакви моментни влечения и идеи, изневерих на принципите си. И ето ме сега. Ако сега можех да променя миналото - определено щях да се откажа от многото планове. Животът, колкото и суров да е в действителност, има своите красиви моменти и изненади. /em>тук човекът показва снимка на семейството си, която държи в портфейла си
"Слънце".
Пфахахах.
Аз мисля да се възползвам от правото си да ревнувам.
'Ми не е честно.