Have you ever imagined a world without pain?

Do you know a place, where there"s no darkness. Only light?

Can you believe in things, that can never happen? Can you MAKE them happen?

If there are two ways - how can you know which one is the right one?

Imagine for a moment, that there"s no truth. That everything is one big lie. What will be the situation with your life? Do you live for real? What kind of existence is yours?

How can...

В мрака една лампа хвърляше светлина върху близкото пространство. Слабо осветена, една самотна пейка, бе дом за момиче и момче. Те седяха сгушени един в друг и гледаха нагоре. Никой от двамата не говореше. Просто си седяха и наблюдаваха. Може би самите те не знаеха какво. И аз погледнах небето - беше облачно. Въпреки, че преваляше полунощ, звезди или луна не се виждаха. Докато преминавах покрай пейката, сякаш незабележимо, дочух момчето да казва "Колко е красиво". Продължих хода си, отминавайки всичко. Сега паркът беше мрачен, мъглата се впиваше във всяко същество, което бродеше из нея. Като никога зимата ме свари неподготвен. Да, беше ми студено. Почти не чувствах ръцете и краката си. Движех се някак механично. И тази песен.. ах. Никъде не я бях чул, ала постоянно звучеше в главата ми. Онази тъжна мелодия на пианото. Нещо в мен се пречупи. По бузата ми се стече ледена сълза. Дори не усетих кога започнах да тичам. Тичах без цел, без посока. Болката.. душата ми сякаш бе разкъсана. Нещо в мен не ми даваше покой, не можех да мисля трезво. Продължавах да тичам  към неизвестното. Накрая, останал без капка сили; почти без дъх, паднах на колене в някаква преспа. Свлякох се в снега, но поне успях да се обърна по гръб. Определено бях излязъл от парка, защото над мен нямаше дървета. Имаше само облаци, обагрени в чудни светлини. Звездите зад тях образуваха избледняла пътека, а луната бе техният ориентир. И всичко това прозираше през пелерината на облаците. "Колко е красиво", помислих си аз. Сълзите още се стичаха по лицето ми. Мелодията, все така звънлива, оттекваше из душата ми. А там, в далечината, имаше светлина. Топлина. Живот.

When you dream, there are no rules.

продължавай!
Успех!

Стигна ли до там? До "далечината"? :)

Мисля си...
Винаги успяваш да ме накараш да забравям за проблемите си, стига ми само да те слушам/чета/гледам и се отнасям нанякъде...
Разбираш ли, с теб аз винаги... Очаквам нещо хубаво. Може би светлината в очите ти или пък топлината в гласа ти ме предразполагат, не зная.
Това няма много общо с постовете ти, просто исках да ти кажа две-три думи.
Онези на пейката в парка... Ми напомнят... Нещо хубаво. Благодаря ти.
Господи, сълзи...