Love...

You can learn all the math
in the universe...
but you take a boat in
the air that you don"t love...
she"ll shake you off
just as sure as
the turn of the world.
Love keeps her in the air
when she ought to fall down, tells you she"s hurting
before she keels.
Makes her a home.


Скромен цитат от един хубав филм. Изобщо няма общо с темата. Но то и темата не е някоя конкретна, така че се признава.
Мисълта ми е по-скоро за бойците. Войните. Онези хора (предимно), които се отдават на своята кауза и се борят за нея (или до смърт, или до постигането). И нямам предвид само онези, грабнали калашник / М-16.
Нали всеки си има цел? Нещо в живота си, към което се стреми. За което мечтае. Е, да предположим, че съществува мечта Х, която е в съзнанието на чoвек Y. Към уравнението, естествено, прибавяме: Z (обстоятелствата), A (съдбата), константата Т (време). Какво получаваме - за да може от едната страна на уравнението да имаме единствено X, т.е. изпълнена мечта - трябва от другата страна да оперираме с A; T; Z; Y. Събирайки всичко на едно място - става каша. Не може да успееш да предвидиш как ще се отнесе съдбата към определено деяние, нито как това ще повлияе на обстоятелствата в дадената ситуация. Дори човечецът да се справи с това - няма да му стигне времето. Формула за успех - няма. Факт, доказан след поредният експеримент. Но, цитирайки една реклама, това ли е най-важното?

Отговорът: Не.

Важното е какво става после. А после, ... После е страшно. Или поне така изглежда. Гореспоменатият експеримент беше приложен успешно от мен върху мен. Резултатите сочат, че независимо от това колко кофти е ситуацията - човек трябва да съумее да се запази. Да запази онази част от себе си (в най-лошият вариант), която ще му помогне да стане на крака и да тръгне отново напред. Да, оръжието му е сломено. Мечът му - потрошен. Лъкът и стрелите - пречупени. Но какво от това? Битката с "А" (виж задача 1 ^^) продължава. Ако просто застанем под противниковото оръжие - губим. Не е хубаво така. Прекалено ценен е единият жетон, наречен живот, който имаме. Просто.. отговорността, която сме поели пред себе си, ни задължава да се вдигнем и да продължим. Дори да нямаме оръжие. И невидимият меч е меч, ако е насочен в правилната посока. Никога не бива да подценяваме силата на човешката воля и душа - по-опасни от всяко оръжие...
Вероятно на много хора горните думи ще заприличат на глупости, океан от празни мисли - I really do not care. Това си е моят океан от мисли. И моята война. И моята воля. И аз. Просто ми идва да изкрещя в лицето на оная кучка, съдбата, че се завръщам с нови сили в битката. Без значение, че съм сам.



Picture of the day. И, в същност, вдъхновението за заглавието.
Отново голямо "Благодаря" на Ани.

Dreaming is not over...