Карам по части:
Първо: Частта с времето, по кеото пиша този пост. 3 през нощта, и минава..
Слушам страхотни (за тази част на нощта) песни. Ето и списък на няколко от парчетата, които "минават" идеално по това време...
Nana - I close my eyes (Dust in the wind)
Eros Ramazzoti - Cose della vida
Scooter - The night
Wheat - Don"t I hold you
50 Cent - Window shopper
Leftfield - AeroLeft
Kuchetata ft. Rahlo - Edna nosht (личен мой фаворит)
...
Второ: Астрономическото, сезонното време. Пролет (уж)
Правейки кратка справка със спомените ми - целият месец март беше хубав, слънчев. Разкарвах се по тениска и къси панталонки из нас, ползвах тънкото яке навън... И дойде пролетта. С какво?! Дъжд, бури и прочее. Нещо това време съвсем се сбъга (имайки предвид цялата ситуация - predictable).
Трето: Частта с мен.
Ми.. аз пак съм на кръстопът. По-скоро на ръба между дупката, в която стоях до сега и неизвестното, което не успях да достигна (падайки в дупката). Идеята е, че не се знае дали няма нова дупка, точно до първата. Попадането в минно поле отдавна не ми се беше случвало, но имам горчив опит. И затуй в момента повече мисля, отколкото действам. Да не кажа, че въобще не действам. Вижда ми се най-логично в ситуацията с оглед вероятните последствия.
(вече е 03:10)
Потърсих за съвет може би единственият човек, на когото имам пълно доверие. И тя не ме подведе, за пореден път оправда (че и надмина) очакванията ми. За което й дължа един голям букет цветя. И ще й ги дам, като я видя на 1 и 2 април. Пък. Защото си ги заслужи. Слънце, без теб ... знаеш. За никъде не съм. (освен за под колата, там място за двама просто няма ^^)
Апропо, сещам се за още една песен (Black - Wonderful life). Защо ли, сещайки се за Ани, ми изскача тази песен в главата?! Хех, отговарям на въпроса с простичък (yet very important) знак - усмивка.
Вглеждайки се за n-ти път в акаунта си тук, ми се иска да споделя едно малко разочарование за мен. Днес официално ми бе заявено, че не съм достоен за член на един клан, в който смятах, че съм заслужил място. Хората просто не ме искат. Факт е, че това е само игра. И това ме спира да говоря повече за това.
Искам да пиша.. Искам да си продължа историята. И понеже мисля в неделя да отскоча до едно място с влака, току-виж се родило нещо интересно като идея в главата ми (което после да стане факт, написано тук). Ако успея да направя хубави снимки с фотоапарата - ще ги постна тук. Поне част от тях.
Сещайки се за снимки - на 21ви март беше официалният празник на родния ми град. Символът на това нещо, според традицията, са всевъзможните плодове. Само дето напоследък, олицетворяващото събитието нещо се нарича кебапче. Е, не можех да не заблажа солидна доза от гореспоменатите месни произведения. Веднага прилагам снимков материал, вегетарианците да ме прощават.
Long live teh kebapche ^^ Двойно, с хлебче. И пролет. Да не беше само този cold front, щях да се израдвам на максимално.
Какво символизира пролетта, ще попитат по-философски настроените. Лично за мен - нещо ново. Не се знае дали е положително, отрицателно, опасно, лесно, трудно. Просто знам, че е ново. И че се налага да се изправим, каквото и да ни е тъпкало до сега. И да посрещнем в максимална готовност поредното предизвикателство на живота. (вече е 03:20). Хм, търсейки "пролет" в gooooooogle, попаднах на статията в Уикипедията. Там има сложена доста хубава снимка на кокичета, която мисля да пейстна тук. Така поставена двойката кебапчета е прекалено хранително-вкусова. Трябва малко естетика, а какво по-хубаво от китките ^^
Е, завършвайки с това, както и Aerosmith - I don"t wanna miss a thing, пожелавам на всички мои познати, близки, приятели (както и на всички хора) да бъдат здрави и усмихнати. Нека пролетта вдъхне живец след "заспалата" зима и нека всичко стане по-красиво, също както множеството цъфнали дръвчета около нас...
