Постинг
13.12.2006 00:36 -
In a mirror, part II
Автор: drowranger
Категория: Лични дневници
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2006 00:39
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.12.2006 00:39
~20.00h днес.
Символично запалих първите коледни лампички в апартамента, удвоих ефекта им с някакъв коледен филм ("Да оцелееш по Коледа" май го превеждаха), утроих го с мисли за предстоящите времена и сега се отдавам на размисли.
Последната седмица мина изключително под знака на движението. Преминах през цялата страна, двукратно. Обиколих места, които никога не мислех, че ще видя. На други пък се почувствах тип I can"t believe that I"m here again. Не знам дали успях да изкажа благодарностите си на определени хора, надявам се да съм го направил. Тези светлини са доста вманиачаващи, макар и да са събрани в една малка кутийка. Синьо, червено, зелено, жълто.. цветовете бавно се размиват в съзнанието ми, образувайки картини от миналото. А може би и от бъдещето?! Сам не знам вече. Многото време за движение ми даде повод да помисля над това, което се случи през тази година.
Говорейки за годината като понятие, не мога да не споделя, че тя още не е приключила (господата в университета нямат търпение да ми го покажат всеки нов ден). Ала сега е време за равносметки. Равносметки, които всеки от нас прави (или би трябвало да прави). Моята, както изглежда до сега, е с доста плаващ знак. Случиха се много хубави неща, случиха се и гадни такива. Срещнах нови хора, опознавам нови места, усещам нови мисли, настроения, желания... Промяна. Определено това ще е заглавието, ако трябваше да именувам някак изминалата година.
Някой беше казал, че промяната значела прогрес. Не знам, може и така да е. Тепърва ще се разбира. Друго ме притеснява. Поглеждайки в огледалото аз виждам човек, който не е това, което виждах преди време. Осъзнавайки някои решения, които съм взел, си давам сметка, че съм променил принципите си до неузнаваемост. Твърдях, че трудно мога да се променя. Но някак, в това твърдене, забравих частта, че все пак може да се променя. Някак. Дори само частично. За човек на принципите като мен, дори най-малкото отклонение от определен стандарт е лесно забележимо. И ето, сега виждам, че гледам на света с други очи. Смятам това за добро, за един вид душевно израстване. И се надявам метаморфозите, които ме очакват, да ме изградят още повече като личност. Надявам се..
Говорейки за Коледа, нещо ме обхвана да изразявам благодарности сега. Не че има някой, който да ги види. Не е задължително благодарностите да се казват само по празниците. Искам да отдам заслуженото на някои хора, без които годината ми нямаше да е това, което беше. Нито пък аз щях да съм това, което сега виждам в огледалото.
Благодаря на:
семейството си - за всичко. За това, че минаха заедно с мен през всички трудности. За това, че ме търпят, въпреки странния ми характер. За това, че ме обичат. На тях дължа абсолютно всичко.
шофьорите - без тях тези 5 години в ЕГ не знам как щях да оцелея. Всеки един от тях ме научи на важни неща, които обещавам, че няма да забравя.
Софийската банда - без вас нямаше да прекарам толкова готини мигове в "Големият град", част от който съм сега. Хермс, Алекс, Мими, Благо, Зит, Жоро, Нат, Ерик, Надя, Ян, Ники и всички останали - бъдете все така тези невероятни хора, които сте. Надявам се да ми простите, ако някога съм ви разочаровал. Ще се постарая нищо от лошите ми деяния (ако има такива) да не се повтаря.
Русе - тук мога да говоря с часове. Този град ми даде много. Опознах хора, които се превърнаха във "Всичко" за мен. Открих човек, който мога с гордост да нарека "своя истинска приятелка" - факт, с който малко хора могат да се похвалят. Ани, на теб ти дължа едно извинение, че не можах да дойда. На Марти и Мария дължа извинение, че рядко успявам да си говоря с тях (особено напоследък). На гореспоменатите 3 момичета пожелавам всичко. До последната капка "всичко". Защото те го заслужават. Докато съм още на темата - Русе ми даде и човекът, който сега седи (е, по-скоро лежи, но то е заради късният час) срещу мен. Съквартирантът. Уникален човек. Не вярвах, че толкова лесно мога да открия човек, с когото мога да си пасна по голяма част от интересите ми. Времето, прекарано с него е уникално - не помня кога толкова пъти съм си казвал "Леле, с този си приличам". Ники, благодаря. Ти превърна несигурността от непознатото в приятни моменти от откритото. Keep the good work up!
Нели - на нея благодаря, че реши да ми разкрие (част от) себе си. Това, което откривам, ме кара да се радвам още повече, че я познавам. Тя е невероятен човек. Всеки, който я познава, трябва да е горд с този факт. Аз съм. И ще продължавам да съм.
Хекса - за хората, с които ме срещна. Споменавайки само Мег се сещам, че без този форум нямаше да имам възможността да познавам хора като нея. На нея искам да благодаря, че беше до мен в трудните моменти, макар трудностите. И на нея дължа извинение - че не успяхме да се снимаме заедно в неделя. Обещавам да поправя грешката - знаеш, че си държа на обещанията.
...
Малко странно, но...
себе си - мда, искам да благодаря и на себе си. Задето нещо в мен, някаква малка лампичка светва дори в най-непрогледния мрак. Задето някак успявам да се задържа на крака, колкото и тежки неща да се налага да понасям. Задето не предавам собствените си принципи в името на каквото и да е. И може би, задето продължавам да съм същият непоправим романтик, вярващ че на този свят има добро.
И едно специално благодаря: На съдбата. Заради това, че ми дава възможност да се потопя в шеметният водовъртеж на живота. И задето ме срещна с такива хора. Голямо "БЛАГОДАРЯ".
Не знам дали не изпускам нещо. Има още време до Коледа, ако се сетя - със сигурност ще го впиша. Ако не тук, то със сигурност - в душата си. Там има място за всички, които вярват в мен. За всички, за които думите "любов" , "надежда" , "приятелство" , "човек" все още значат нещо. За гореспоменатите, и за неспоменатите. Обичам ви!
Наблюдение: Всичко това, написано на фона на "Hear you me" има невероятен ефект върху мен. От което следва...
Факт: Разплаках се...
Символично запалих първите коледни лампички в апартамента, удвоих ефекта им с някакъв коледен филм ("Да оцелееш по Коледа" май го превеждаха), утроих го с мисли за предстоящите времена и сега се отдавам на размисли.
Последната седмица мина изключително под знака на движението. Преминах през цялата страна, двукратно. Обиколих места, които никога не мислех, че ще видя. На други пък се почувствах тип I can"t believe that I"m here again. Не знам дали успях да изкажа благодарностите си на определени хора, надявам се да съм го направил. Тези светлини са доста вманиачаващи, макар и да са събрани в една малка кутийка. Синьо, червено, зелено, жълто.. цветовете бавно се размиват в съзнанието ми, образувайки картини от миналото. А може би и от бъдещето?! Сам не знам вече. Многото време за движение ми даде повод да помисля над това, което се случи през тази година.
Говорейки за годината като понятие, не мога да не споделя, че тя още не е приключила (господата в университета нямат търпение да ми го покажат всеки нов ден). Ала сега е време за равносметки. Равносметки, които всеки от нас прави (или би трябвало да прави). Моята, както изглежда до сега, е с доста плаващ знак. Случиха се много хубави неща, случиха се и гадни такива. Срещнах нови хора, опознавам нови места, усещам нови мисли, настроения, желания... Промяна. Определено това ще е заглавието, ако трябваше да именувам някак изминалата година.
Някой беше казал, че промяната значела прогрес. Не знам, може и така да е. Тепърва ще се разбира. Друго ме притеснява. Поглеждайки в огледалото аз виждам човек, който не е това, което виждах преди време. Осъзнавайки някои решения, които съм взел, си давам сметка, че съм променил принципите си до неузнаваемост. Твърдях, че трудно мога да се променя. Но някак, в това твърдене, забравих частта, че все пак може да се променя. Някак. Дори само частично. За човек на принципите като мен, дори най-малкото отклонение от определен стандарт е лесно забележимо. И ето, сега виждам, че гледам на света с други очи. Смятам това за добро, за един вид душевно израстване. И се надявам метаморфозите, които ме очакват, да ме изградят още повече като личност. Надявам се..
Говорейки за Коледа, нещо ме обхвана да изразявам благодарности сега. Не че има някой, който да ги види. Не е задължително благодарностите да се казват само по празниците. Искам да отдам заслуженото на някои хора, без които годината ми нямаше да е това, което беше. Нито пък аз щях да съм това, което сега виждам в огледалото.
Благодаря на:
семейството си - за всичко. За това, че минаха заедно с мен през всички трудности. За това, че ме търпят, въпреки странния ми характер. За това, че ме обичат. На тях дължа абсолютно всичко.
шофьорите - без тях тези 5 години в ЕГ не знам как щях да оцелея. Всеки един от тях ме научи на важни неща, които обещавам, че няма да забравя.
Софийската банда - без вас нямаше да прекарам толкова готини мигове в "Големият град", част от който съм сега. Хермс, Алекс, Мими, Благо, Зит, Жоро, Нат, Ерик, Надя, Ян, Ники и всички останали - бъдете все така тези невероятни хора, които сте. Надявам се да ми простите, ако някога съм ви разочаровал. Ще се постарая нищо от лошите ми деяния (ако има такива) да не се повтаря.
Русе - тук мога да говоря с часове. Този град ми даде много. Опознах хора, които се превърнаха във "Всичко" за мен. Открих човек, който мога с гордост да нарека "своя истинска приятелка" - факт, с който малко хора могат да се похвалят. Ани, на теб ти дължа едно извинение, че не можах да дойда. На Марти и Мария дължа извинение, че рядко успявам да си говоря с тях (особено напоследък). На гореспоменатите 3 момичета пожелавам всичко. До последната капка "всичко". Защото те го заслужават. Докато съм още на темата - Русе ми даде и човекът, който сега седи (е, по-скоро лежи, но то е заради късният час) срещу мен. Съквартирантът. Уникален човек. Не вярвах, че толкова лесно мога да открия човек, с когото мога да си пасна по голяма част от интересите ми. Времето, прекарано с него е уникално - не помня кога толкова пъти съм си казвал "Леле, с този си приличам". Ники, благодаря. Ти превърна несигурността от непознатото в приятни моменти от откритото. Keep the good work up!
Нели - на нея благодаря, че реши да ми разкрие (част от) себе си. Това, което откривам, ме кара да се радвам още повече, че я познавам. Тя е невероятен човек. Всеки, който я познава, трябва да е горд с този факт. Аз съм. И ще продължавам да съм.
Хекса - за хората, с които ме срещна. Споменавайки само Мег се сещам, че без този форум нямаше да имам възможността да познавам хора като нея. На нея искам да благодаря, че беше до мен в трудните моменти, макар трудностите. И на нея дължа извинение - че не успяхме да се снимаме заедно в неделя. Обещавам да поправя грешката - знаеш, че си държа на обещанията.
...
Малко странно, но...
себе си - мда, искам да благодаря и на себе си. Задето нещо в мен, някаква малка лампичка светва дори в най-непрогледния мрак. Задето някак успявам да се задържа на крака, колкото и тежки неща да се налага да понасям. Задето не предавам собствените си принципи в името на каквото и да е. И може би, задето продължавам да съм същият непоправим романтик, вярващ че на този свят има добро.
И едно специално благодаря: На съдбата. Заради това, че ми дава възможност да се потопя в шеметният водовъртеж на живота. И задето ме срещна с такива хора. Голямо "БЛАГОДАРЯ".
Не знам дали не изпускам нещо. Има още време до Коледа, ако се сетя - със сигурност ще го впиша. Ако не тук, то със сигурност - в душата си. Там има място за всички, които вярват в мен. За всички, за които думите "любов" , "надежда" , "приятелство" , "човек" все още значат нещо. За гореспоменатите, и за неспоменатите. Обичам ви!
Наблюдение: Всичко това, написано на фона на "Hear you me" има невероятен ефект върху мен. От което следва...
Факт: Разплаках се...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 41
Блогрол
