Предполагам, че има хора, които са играли стратегии. В тях се съдържа игрови елемент, наречен fog of war - мрачна, неразкрита територия по картата. В живота на всеки от нас ни се е случвало да се изправим пред непозната, неразкрита територия и само от нас зависи до каква степен ще навлезем в пределите на непознатото.
Пиша всичко това, защото искам да изразя радостта си от направеният от мен поход. До скоро пред мен съществуваше физическа граница на моят свят, която се изразяваше в посещение до 1 голям, 2 по-малки града и едно-две села. Това беше всичко. Но реших да пристъпя по-смело напред, като се гмурна в дълбините на едно пътуване, чието начало беше в неделя.
Официално искам да изкажа благодарности и да направя дълбок поклон пред Ерин - придружителката на един заблуден турист. Благодарение на нея аз успях за по-малко от 12 часа да се откъсна от сивото, тежко и мрачно ежедневие и да се гмурна в море от емоции, красота и неподправена естественост. И любов. Обичам това момиче. И може би, онова "обичам те", което й казах там бе най-малкото, което мога да кажа спрямо нея. Тя, заедно с моята assassin-ка са двете момичета, без които настоящето ми не би било ипзълнено с приятелска обич. Пак ще се видим, дадох й дума.

Ставайки дума за обещания - почти завърших крайната версия на трета глава от "Пътищата", скоро мисля да я постна. Някъде. Дори може би ще го направя тук, всичко зависи от настроението ми тогава.

От мен за сега толкова. Потапям се отново в мрака и неизвестността на мъглата, размивайки истината и търсейки изгубеното нещо от легендите за хората...