Постинг
09.11.2006 22:59 -
In the mirror
Има едни такива `мероприятия` в родният ми град - от време на време някоя зала бива префасонирана, оборудвана с различни огледала и хората влизат вътре срещу скромната сума от 2 лв. (друг е въпроса колко е скромна тя). Та, за тези стаи - там човек може да види себе си в друга светлина, да се надсмее над някое творение на физичните закони за пречупване и отражение. Излизайки за момент извън рамките на тази стая, ние можем да отчетем наличието на много огледала, не непременно стъклени.
Ето за едно такова нещо искам да драсна два-три реда в днешният пост тук.
Ани.
Това е един от най-невероятните персонажи, пресичали някога линията на моя живот. Това момиче преобърна достса от представите ми за живота. Промени ги в положителен аспект, разбира се. В нейните думи, жестове и прочее мога да видя част от себе си. Една хубава част от себе си. Единственото, което ми остана, е да се видя с нея. И скоро ще го направя. Обещавам ( а аз съм човек, който си държи на обещанията ). Да кажа, че я обичам - малко е. Аз й се възхищавам и я уважавам. До безкрай.
Говорейки за срещи - очертава се интересен уикенд, който би трябвало да завърши с посещение към Пловдив. Благодарение на студентската ми карта с намаление успявам да се придвижа чрез БДЖ ( www.bdz.bg ) на смешни цени. Че дори купетата се отопляват - радост. Само дано времето да е хубаво, инак ще станат сериозни катаклизми. Не обичам, когато плановете ми се провалят с гръм и трясък (тук може и да е буквално, което още повече ще сломи детското в мен). Планове.. Обичам плановете. Но това повечето ми познати го знаят (и критикуват, но аз съм си магаре на мост).
Чисто информативно - продължавам да недоумявам защо, аджаба, е толкова пусто в този град в ранната вечер. Явно тъмното е наплашило всички все повече и повече...
В огледалото има и тъмно. Дори по-голямата част от онова, което то отразява, е това, което ние не искаме да показваме наяве. Нещата, които крием и подтискаме. Само че в нашите действия всичко се проявява, независимо дали искаме или не. Това, което можем да направим - да вършим добри дела. Да не подтискаме лошото у себе си, а да го изкореним. Тогава всичко ще бъде по-добро, по-красиво и по-истинско. Истината, ха, интересна дума в този свят на маски, пречупени образи и изкривени реалности. Истината става все по-трудно откриваема, все по-трудно отличима сред океанът от лъжи, лицемерие, подлост и завист. А уж всичко е произлязло от един човек, първият човек. И какво се оказва - един първообраз, множество следствия.
Огледала...
Ето за едно такова нещо искам да драсна два-три реда в днешният пост тук.
Ани.
Това е един от най-невероятните персонажи, пресичали някога линията на моя живот. Това момиче преобърна достса от представите ми за живота. Промени ги в положителен аспект, разбира се. В нейните думи, жестове и прочее мога да видя част от себе си. Една хубава част от себе си. Единственото, което ми остана, е да се видя с нея. И скоро ще го направя. Обещавам ( а аз съм човек, който си държи на обещанията ). Да кажа, че я обичам - малко е. Аз й се възхищавам и я уважавам. До безкрай.
Говорейки за срещи - очертава се интересен уикенд, който би трябвало да завърши с посещение към Пловдив. Благодарение на студентската ми карта с намаление успявам да се придвижа чрез БДЖ ( www.bdz.bg ) на смешни цени. Че дори купетата се отопляват - радост. Само дано времето да е хубаво, инак ще станат сериозни катаклизми. Не обичам, когато плановете ми се провалят с гръм и трясък (тук може и да е буквално, което още повече ще сломи детското в мен). Планове.. Обичам плановете. Но това повечето ми познати го знаят (и критикуват, но аз съм си магаре на мост).
Чисто информативно - продължавам да недоумявам защо, аджаба, е толкова пусто в този град в ранната вечер. Явно тъмното е наплашило всички все повече и повече...
В огледалото има и тъмно. Дори по-голямата част от онова, което то отразява, е това, което ние не искаме да показваме наяве. Нещата, които крием и подтискаме. Само че в нашите действия всичко се проявява, независимо дали искаме или не. Това, което можем да направим - да вършим добри дела. Да не подтискаме лошото у себе си, а да го изкореним. Тогава всичко ще бъде по-добро, по-красиво и по-истинско. Истината, ха, интересна дума в този свят на маски, пречупени образи и изкривени реалности. Истината става все по-трудно откриваема, все по-трудно отличима сред океанът от лъжи, лицемерие, подлост и завист. А уж всичко е произлязло от един човек, първият човек. И какво се оказва - един първообраз, множество следствия.
Огледала...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 41
Блогрол